В момента Кръстова гора е най-значимото светилище за християните в България. То се намира на връх висок 1416 метра, на който е манастирът Света троица и няколко параклиса. Още преди хилядолетия Кръстова гора е почитана от траките и това се доказва от култовата керамика намерена на върха. И сега, когато човек дойде тук усеща как се усилва вярата и енергията му. Безброй са хората, които са се излекували от всякакви телесни и душевни болести. Сега всеки ден на този далечен връх идват хиляди хора, за да укрепят вярата си или изцелят болките си. Името си Кръстова гора получава от това че тука е заровено парче от кръста, на който е разпнат Исус Христос. Той е донесен на Кръстова гора от монасите на Бачковския манастир, които го откупили от турците в Цариград (Истанбул). Те от своя страна го плячкосали след превземането на Византийската столица. Манастирът Света троица на Кръстова гора съществува още от 8 век и макар да е разрушаван от туците, той е възстановяван и винаги е бил, и ще бъде основен център на християнството в Българиа.

Кръстова гора е едно от големите православни български свещени места, което макар да продължава да повдига въпроси и дискусии, е място където Бог предава изобилно Своята благодат. Десетилетия наред бащи предавали на синове историята за чудесното действие на побития на върха над с. Борово кръст, мнозина се утешавали, лекували и прославяли Бога.
Тук на Кръстова гора, вярващият оценява по достойнство всичко, което е правела Българската православна Църква през историческите времена на възход и падение, будувайки да бъдат живи и плодоносни делата на вярата. И ако в определени времена вярата е била смущавана, то Бог е допуснал това, за да изпита силата на християнския дух. Тази несекваща вяра е довела днес и вас от различните краища на Родината, за да пиете от живата вода на благовестието Христово, за да вкусите от плодовете на надеждата и любовта и оплодени от мъдростта на Евангелието, да осмислите думите: ‘Тук, на този свят, човек е като морен пътник, отбил се да пренощува’, тук на земята ние вярващите нямаме постоянния град, а бъдещия търсим’ /Посл. до Евреите 13:14/